Всеки родител в определени моменти се превръща в манипулатор на

 Всеки родител в избрани моменти се трансформира в манипулатор на съзнанието на децата си. Понякога даже не осъзнаваме, че го вършим. Опитваме се да наложим мнението си, усетите си, разбиранията си за живота, уверени, че ние, като по-дълго живели, знаем повече. Но това напълно не е по този начин... Ние, възрастните, бъркаме не по-малко от децата и постоянно не го осъзнаваме. 

 Ако се върнем към детството си, ще си спомним какъв брой ние е тежало, че самите ние сме били манипулирани и не сме се чувствали свободни в избора за личния си живот... А в този момент, като родители, лишаваме по същия метод свободата на децата си, правото да мислят и постъпват по собствен метод.

Разбира се, постоянно имаме положителни планове!

 Много е елементарно да манипулираш дете, само че това е неточност! Честните и открити взаимоотношения изключват операциите, или най-малко осъзнатите операции. Ако почитаме децата си и тяхното мнение, няма да ни е належащо да обработваме съзнанието им и да си служим с хитрости, с цел да създадат тъкмо това, което желаеме от тях.

 Родителите, които умишлено и постоянно манипулират децата си, не си дават сметка, че по този метод децата привикват да бъдат „ кукли на конци “. Когато пораснат, ще бъдат все по този начин податливи на операциите на всевъзможни хора и няма да умеят да отстояват позициите си. Да манипулираш детето си, значи да го обречеш на инфантилност и да си присвоиш правото да напишеш сюжета на живота му вместо него. Това сигурно не води към щастието на детето!

 Авторитарните родители съвсем постоянно са манипулатори. Колкото по-интелигентни, толкоз по-добри в манипулирането на децата си! Някои родители считат този метод за висшия пилотаж в изкуството да възпитаваш. И това е толкоз тъпо!

 Разликата сред манипулирането и доброжелателния съвет е в толерантността, в искреността, в степента на почитание и религия в капацитета на детето. Родителите манипулатори държат непременно да стане единствено това, което те считат за вярно, без да зачитат желанията и мнението на детето. Ограничават неговата независимост и самонадеяност, внушават му, че не може да взема решения. Внушават му, че няма нужните качества, с цел да разчита на своята преценка.

 Основен „ интструмент “ на манипулаторите е внушаването на виновност и потреблението на възприятието за виновност у детето, тъй като когато се усеща отговорно, то е по-склонно да извършва категорично родителската воля. Това възприятие е доста разрушително и е причина за доста душевен проблеми и зависимости в зрелост.Внушаването на възприятие за виновност е психическа експанзия и е една от най-грубите наставнически неточности с доста отрицателни последици за детето. Някои родители изнудват децата си, спекулирайки със здравето и живота си, което е много грозно и неприлично. Едно момичене, което имаше доста мощни страхове и възприятие за виновност, показа с мен, че майка му постоянно му е казвала: „ Ти ще ме вкараш в гроба! “ Представете си какво се е случвало в душата на това дете...

 Един от най-силните страхове на децата е страхът да не изгубят родителите си. Когато този боязън се употребява за операция, родителят може да реализира съответната си цел, само че с цената на психическия комфорт и здравето на детето. Манипулативните родители шпионират децата си. Претърсват скрито движимостите им, четат дневниците им без позволение, четат писмата им. Нарушават най-безцеремонно персоналното им пространство и считат това за свое право.

 Една от най-характерните особености в метода на мислене на властническите и манипулативните родители е, че не имат вяра задоволително в интелекта и капацитета на личните си деца. В доста случаи, даже децата им да станат на 40 и повече години, опитите за операция не престават. Масово събитие е родители да се намесват в фамилните връзки на порасналите си деца, да дефинират избора им. Родителската интервенция и операция /с положителни намерения/ са причина за доста раздели и разводи... Много хора позволяват да бъдат манипулирани от родителите си даже в зрелост, тъй като някакво необяснимо и безпричинно възприятие за виновност и обвързване ги държи като заложници.

 Понякога бабите и дядовците не престават да се намесват властническо във възпитанието на внуците си. Родители, които разрешават да бъдат манипулирани от своите родители за отношението към децата си, позволяват груба неточност. Те просто не смеят да поемат отговорността и се усещат неуверени, незадоволително „ пораснали “, с цел да вземат сами решения по тези въпроси. Така някои деца стават обект на операции освен от двамата си родители, а и от родителите на техните родители. Бабите и дядовцитебиха могли да въздействат доста благотворно върху децата, в случай че са толерантни и разбиращи. Много от тях са осъзнали в някаква степен грешките, които са позволили с децата си и се стараят да не ги позволяват в отношението към внуците.

Родителските операции са причина за доста неточности, които вършим в живота си. Например девойките всеобщо са манипулирани да се омъжват рано, а момчетата – тъкмо противоположното – да бягат от обвързване.

 Жените търсят сигурност в брака, тъй като не са научени да я търсят вътре в себе си. Мъжете пък се опасяват да се обвързват, тъй като са възпитавани да бъдат „ глава на семейство “, което звучи като доста тежка отговорност. За този боязън способстват и множеството известни в обществото клишета, които показват брака в извънредно отрицателна светлина. Получава се едно изкуствено прекачване на отговорността най-вече върху мъжете, което прави дамите несамостоятелни и подвластни, а мъжете страхливи и внимателни във връзка с връзките си. Тези затруднения в връзките сред половете биха могли да бъдат избегнати, в случай че внимаваме какви настройки сътворяваме у децата си.

 Ако създадем всичко допустимо децата ни да израстнат като мощни и уважаващи себе си персони, те сигурно ще са в положение да вземат верните решения в живота си. Манипулираните деца вместо почитание и признателност към родителите си изпитват възприятие за обвързване и виновност. Това е по този начин, тъй като родителите дълго са им внушавали какъв брой жертви са правили за тях. Много родители считат психическия напън върху децата си за нещо обикновено и даже потребно. Най-вероятно тези родители също са били, а може би и още са обект на операции, само че не са осъзнали какъв брой това ги е ограбило като персони.

 Един от постоянно срещаните случаи на манипулиране на децата е натискът при професионалното им насочване. Родители, неуспели да осъществен фантазиите си /най-вероятно поради родителите си/, вземат решение, че непременно децата им би трябвало да съумеят да ги осъществен. Но за децата това са непознати фантазии! Те имат право на свои. Родителските операции принуждават децата да вършат взаимни отстъпки със себе си, със своите ползи, а това ги обезличава, демотивира и депресира.

 Дори да не са осъзнали изцяло, че са манипулирани, децата интуитивно го усещат и това ги настройва против родителите им. Затова при първа опция ще се махнат от родителите си, даже с цената на ранен брак, образование или работа въможно по-далече. Ако не съумеят да избягат, рано или късно ще стартират да демонстрират своя яд и нетърпимосткъм родителите си, надлежно ще бъдат упрекнати в непризнателност, с което манипулирането ще продължи...

 Родители, които принуждават децата си да вършат ежедневни взаимни отстъпки, построяват стена сред децата си и триумфа. Не е допустимо да бъдеш сполучлив, в случай че си изгубил своята характерност, в случай че нямаш лично мнение или постоянно се съмняваш в неговата точност. Свободата да бъдеш себе си е най-важното изискване за триумф. Децата, които израстват под непрекъснатия напън на родителите си, не знаят какво е това чувство. Перманентното възприятие за виновност и ниската самокритика са следствията от манипулативното образование и са доста сложни за превъзмогване.

 Вид операция е и родителската тактика двама против един. Много известно е схващането, че даже единият родител да бърка в дадена обстановка, другият родител не трябва да пази детето /подобна е обстановката, когато родителят застава постоянно на страната на учителя, без значение дали е прав/. В случай се пази един подправен имидж на непогрешим родител, който се гради за сметка на самооценката на детето. Много е незаслужено родителите да демонстрират такава криворазбрана взаимност между тях, тъй като детето така и така е в по-слаба позиция даже и против единия от двамата. Някой ден по този начин или другояче детето ще осъзнае, че родителите му не са били и не са безгрешни и тогава целият подправен престиж просто ще рухне вечно. Истинското почитание и престиж на родителя може да се реализира само посредством почтеност и неприкритост.

 Когато родителят има силата да признае, че от време на време бърка, само че се старае да се учи от грешките си, когато демонстрира, че се вслушва в мнението на детето и го цени, ще му помогне да построи положително самочувствие и самонадеяност. Положителното отношение към грешките защищава децата ни от мъчително възприятие за виновност и неустойчивост на операции. За да се случи това, е нужно детето да развие позитивна визия въобще за света и живота си, за хората. Колкото по-малко си разрешава да съди другите, толкоз по-малко ще позволява някой да съди него или да обработва съзнанието му. Демокрацията в фамилията не позволява лагери и секрети тактики. Когато единият родител бърка, другият би трябвало свободно, само че доброжелателно да си каже мнението, в случай че не е склонен. Малодушие е да не смееш да защитиш детето си от нападателен родител, от боязън да не го разгневиш още повече. Децата се усещат предадени от такова отношение и събират болежка в душата си. Обикновено това се случва в патриархалните фамилии. Майките безмълвно позволяват агресивното отношение на бащите по отношение на децата /случва се и функциите да са разменени/. След време родителят, който е премълчавал, съжалява и развива възприятие за виновност, че не е защитавал детето си. А на децата им е мъчно да простят тази „ невмешателство “, чувствайки се предадени от най-близките си хора.

 Демократичните родители беседват намерено с децата си по всевъзможни тематики и почитат мнението им. Съобразяват се с персоналното им пространство и желания, насърчават правото на избор и взимане на независими решения от децата. Това е най-сигурният метод да им оказват помощ да се развиват като мощни и сполучливи персони.

Инфо: www.webstage.bg